Моят град-Лясковец

 За Лясковец и Музея на градинарството

Хаджиниковата къща - изглед откъм двора

   "Прелестно място има тоя Лясковец, да гледа человек, та да му се ненагледа, чудна е страна по местоположението си. Него го е наградила природата твърде щедро с сичките си добрини и нуждни, необходими за человека потреби."

Долапът в двора на музея

   Така е видял своя град лясковския възрожденец Павел Калянджи. Такъв го виждаме и днес.
   Минеш ли по старите лясковски улички, те завладява едно усещане за вечност, уют и спокойствие и неволно те спохождат мисли за мъдростта и величието на стария българин. Гледаш двукатните къщи с белосани стени и красиви чардаци и неволно се питаш какви ли са били тези наши прадеди дето са ги строили, дето са живяли в тях и челяд са отглеждали. Отговорът е някъде там, в многовековните пластове на историята. Лясковец има щастливата съдба да принадлежи към българските селища с вековни героични традиции, които го превръщат в крепител на българския дух. В тежките години на турското робство Лясковец успява да получи редица привилегии от султана като съумява да ги запази и да се възползва от тях цели 301 години.

Автентичен интериор в Хаджиниковата къща

   Градът има свое заслужено място в борбите за национална и политическа свобода. 

Инвентар и сечива в експозицията на музея

От тук излизат видни възрожденски дейци просветители, общественици, революционери, чиито имена се вписват заслужено в националната ни история. Лясковец съществува като град от 1880г. В него са регистрирани множество архитектурни паметници с местно и национално значение. Една от забележителностите му е единственият в България музей на гурбетчийското градинарство. Създаден преди 30 години, той е посветен не на герои, не на известни в областта на науката или изкуството личности, а на обикновените, но много трудолюбиви и предприемчиви лясковски земеделци - градинари, първи проправили пътя към свободна Европа на своите съотечественици, благодарение на не особено популярния за времето поминък - зеленчукопроизводството. Експозицията на музея е подредена в типична лясковска възрожденска къща, потънала в зеленина и цветя като тих оазис в центъра на града. Тук човек може да се потопи в атмосферата на лясковския бит отпреди две столетия, като едновременно с това проследява възникването и развитието на българското градинарство, като масово икономическо и социално явление от епохата на Възраждането до 1944г. 

Част от музейната сбирка

Музеят е направен точно в Лясковец, тъй като съвсем справедливо е оценена ролята и значението на лясковските градинари - гурбетчии и тяхната дейност в цялостното развитие и популяризиране на зеленчукопроизводството и разпространението му у нас и в чужбина.

Макетът на бахча

   Общата експозиционна площ е около 500 кв.м. Тя включва две зали, сайвант и забележителния архитектурен паметник - Хаджиниковата къща. В градината е монтиран в естествена големина дървен градинарски долап за поливане. В експозицията , посредством богат веществен и документален материал, поднесен на посетителите по един естетически и неотегчителен начин може да се проследи пътя на лясковските гурбетчии - градинари. Наред с оригиналните документи, знамена на градинарски дружества от Лясковец и околните села, дрехи и ювелирни предмети донесени от чужбина, може да се види валута от държавите в които са работили лясковчани, снимки показващи градинарския труд, оригинална тематична литература, чиито автори са лясковчаните Цани Гинчев, Никола Козлев и Димо Хранов.

Дегустация в центъра към музея

Акцент в експозицията е изключително сполучливият гипсов макет на бахча, който дава най-точна представа за организирането, за оборудването, за начина на работа и разпределение на дейностите в една зеленчукова градина. В музея могат да се видят по-вече от 600 оригинални предмета, като за много от тях дължим благодарност на лясковски дарители.
   След спечелен проект по програмата ПРООН-възможности 21 век в музея беше открита конферентна зала с 50 места и модерно офис обурудване, както и атракционно-дегустационен център, едно чудесно допълнение напълно в тон със съвременните изисквания на туризма. Тук, в прохладната изба на къщата, всеки посетител може да изпие чаша искрящо вино от региона, който векове наред се е славел не само с градинарство, а и с лозарство и да отнесе със себе си незабравим спомен от една малка частица на България. 

 Църквите на Лясковец

Църквата Св. Атанас

   Църквите на град Лясковец правят впечатление - в сравнително малкия град те са пет без манастира Св. Св. Петър и Павел. Освен характерния за региона голям брой църкви и манастири, основна причина за това е постепенното формиране на града от преселници и околни села или махали. Всяка такава общност, част от селището се е стремяла към сравнително обособен живот, а това включва и собствен храм построен според възможностите на съответните жители. Всичко това говори за тясно свързаното с религията съществуване и развитие на Лясковец получило тласък главно след построяването на манастира, и за богатия духовен живот тук.

Църквата Св. Васил

   Църквата Св. Атанас: Най-старата известна църква на това място била изгорена от кърджалиите към края на XVIII век. Вероятно след това тя е възстановена тъй като съществуват данни, че към 1823 година църквата е имала два дюкяна дадени под наем. Нова църква е построена през 1835 и е осветена през 1837 година от търновския гръцки владика Иларион Критски. През 1856 в двора на църквата е построено училище - по-късно шестокласното училище на Недьо Жеков. Тук се състоят и първите театрални представления в Лясковец. След събарянето на църквата от земетресението през 1913 е построена временна, а върху основите на съборената е построена сегашната през 1927 година с пари събрани от гражданите.

   Църквата Св. Васил: Тази църква е построена през 1866 година. На източната страна на двора има следния надпис: "Тази църква храм святаго Василие кесарицки воздвегна ся от жителите околни в лето 1866". 

Старата църква Св. Васил (1905)

Площадът до моста и новата църква Св. Васил (40-те години)

Дотогава махалата Св. Васил е била част от махалата Св. Атанас. Преди това на мястото на храма е имало килия построена през 1856, която е служила за училище. Земетресението през 1913 г. събаря и тази църква. Възстановена е през 1914 от Йорго хаджи Янков. В църковния двор е погребан обесения през 1872 г. Стойчо Куркев. През 1934 година е построена камбанарията с градски часовник с пари дарени от Добри Ганчев.

Църквата Св. Георги

   Църквата Св. Георги: Църквата се намира в махалата Чертовец, която до Освобождението се е водила за отделно село с 47 къщи. Старата църква била построена през 1847 и наречена Св. Георги, по-късно съборена, а мястото и продадено. Над входа на църквата имало надпис "Соградиса сия црков 1847 иждивением мали и велики". Между 1906 и 1908 е построена нова църква на съседно място, където е и днешната сграда. Църквата е съборена от земетресението през 1913 и възобновена през 1914-1915 година със средства дадени от Петър х. Пенков, Йорго х. Д. Кондев и Димо Прапинов.

Църквата Св. Димитър

   Църквата Св. Димитър: Според данни от 1823 година старата църква Св. Димитър имала четири дюкяна дадени под наем, земя и други имоти. Тази църква е съборена на 17 юни 1856 година и на нейно място на 21 април 1857 е започнат строежа на новата. Той е продължил седем години и е погълнал 180000 гроша. Използвани са материалите от съборената през 1856 година църква Св. Троица, която била първата църква в Лясковец и се намирала в първозаселената местност, която и до днес носи името Светицата (южно от града, под манастира). Строежът е по план и под надзор на самобитния български архитект Никола Фичето. За стените са използвани широки, дялани камъни. Църквата е осветена на Димитровден (26 октомври) 1864 година. В двора през 1865 е направено училище, което по-късно е съборено. Към църквата е имало дюкяни и театрален салон, чиято сграда сега е художествена галерия.Земетресението през 1913 година събаря покривът и камбанарията на църквата, които по-късно са възстановени. 

Църквата Св. Никола

До притвора е гроба на поета Никола Козлев, чиито кости са пренесени там на 2 май 1932 година. В църковния двор са погребани също и поп Никола Гинев и поп Стоян Брусев - свещеници в тази църква в продължение на много години.

   Църквата Св. Никола: Настоящата сграда е третата църква построена на това място.

Старата църква Св. Никола (рисувана от Каниц)

Първата, за която съществуват данни се е намирала в двора на сегашната и е била построена през 1808 година. В съборената от земетресението през 1913църква е имало запазен надпис над главната врата на южната страна: "Тази църква, святаго Николая въздигнася от жителите на окръжието в лето господне 1808". Този надпис е написан от даскал Енчо Узунов. Към 1823 църквата е притежавала два дюкяна. Към нея е имало и училище. Тази църква е съборена от жителите защото е била малка. На нейно място, след Кримската война, през 1856 е построена нова от майстор Досьо, роден в Бучуковци, Габровска околия. Унгарския пътешественик Феликс Каниц се възхищава от църквата след като посещава Лясковец през 1872: "... Моята рисунка дава идея за работата на майстор Досьо, но далеч не за архитектурното остроумие, което е проявил в нейните конструктивни и декоративни подробности...". През 1844 година в двора на църквата е построено училище, на чието място по-късно е построена първата сграда на читалище "Напредък". В южната страна на този двор се е издигал и градският часовник, чиято кула е построена през 1866 година. 

Църквата Св. Никола съборена от земетресението през 1913 година

Църквата Св. Св. Петър и Павел

През 1875 година при църквата се образувала духовна община и там били разглеждани всички дела, граждански и духовни. Членове били поп Никола Гинев, Анастас Буров и др. Недоволните от решенията обжалвали в Търново. Църквата Св. Никола се счита за съборна в Лясковец.Земетресението през 1913 година разрушава църквата, но тя е построена отново с помощи от граждани в периода 1932-36 година и е осветена на 9 януари 1937.

  Манастирът Св. Св. Петър и Павел
   Църквата Св. Св. Петър и Павел: Храмът Св. Св. Петър и Павел се намира в двора на манастира Св. Св. Петър и Павел. Построен е по-късно както и новата пристройка, и камбанарията с часовник. През 1982 година е направен резбован иконостас, а през 1992 е зографисан на ново от художника Михаил Минков.
  

  Манастирът Св. Св. Петър и Павел е построен върху скала в източния край на Арбанашкото плато на надморска височина 439 метра. Намира се на 1.5 км южно от Лясковец и на 6 км северо-източно от Велико Търново. Сега манастирът е девически.

   Точното време, в което манастирът е бил построен не е известно. Приблизителното му датиране е в следствие от косвени източници на информация. Най-вероятно той е създаден през първите десетилетия на Второто българско царство, от династията на Асен и Петър. Поради липсата на точни сведения относно създаването и ранното съществуване на манастира Св. Св. Петър и Павел, устно разказаните истории, които преобладават сред източниците на информация за него са станали причина за разпространението на легенди. За някои от тях могат да бъдат намарени известни доказателства, но никоя не е напълно потвърдена.

Дворът на манастира

   Според една от тях манастирът е построен около 1450 година от арбанашки богаташ на име Павонан (или Павонян). Той го издигнал на своя земя, със свои средства и му дарил лозя, ливади и гора от своята собственост. По-късно този богаташ се преселил във Влашко и от там всяка година изпращал на манастира сол, добитък и пари. Това правели и наследниците му почти до 1770 година, когато тогавашният игумен на манастира Дионисий, поради трудните времена и обстоятелства, също отишъл във Влашко вземайки със себе си всички документи на манастира. 

С тяхна помощ той успява да построи там друг едноименен манастир и да склони наследниците да дават ежегодната си милостиня на него.

   Съществуват и някои доказателства, че още от превземането на Търновското царство Лясковският манастир и манастира св. Троица са се радвали на известно турско покровителство. Въз основа на архивни документи се стига до извода, че най-големия си икономически и духовен разцвет манастира получава през XIX век.
   Първи игумен българин е Максим Райкович, който напуска учителската длъжност в Лясковец и през 1838 година, с подкрепата на лясковските чорбаджии, бил назначен за игумен на манастира. Голяма слава и известност манастирът добива, след като през 1873 година търновският митрополит Иларион Макариополски успява да осъществи идеята си за създаване на духовно училище на това място. Първото висше богословско училище в България е било открито на 12 май 1874 година. Негов уредник и ректор е Недю Жеков.

Манастирът - средата на ХХ век

   Като първо висше учебно заведение в страната по време на турското робство, то привлича ученици от цяла България, развива се успешно и се оформя като център на българските култура и самосъзнание. До Освобождението в училището съществува ученическо дружество "Познай себе си" с библиотека, която по-късно се влива като основен фонд в университетската библиотека на Софийския университет. Училището прекратява учебната си дейност на 25 юни 1877 година, когато руските войски влизат във Велико Търново. След Освобождението училището подновява работа като държавно Петропавловско училище. Негов ректор става митрополит Климент - писателят Васил Друмев. През 1884 година сградите са ремонтирани с отпуснати от княз Дондуков-Корсаков средства. До 1886 година училището носи името "Петропавловска духовна семинария", която се явява основоположник на сегашната Духовна семинария. През 1925 година по инициатива на българския патриарх тук се открива "Петропавловско певческо училище", което функционира до 1928 година.

Мемориални плочи в манастира

   По време на турското робство около манастира е ставал голям панаир на храмовия празник - Петровден. Тия събори продължават и след Освобождението до Първата световна война. Днес традицията е подновена.

Камбанарията на манастира

   През годините на турското робство манастирът няколко пъти е ставал начална точка на въстания срещу турската власт. Най-ранният опит за въоръжен бунт е през 1700 година (25.04), известен като "Въстанието на вдовицата Мара". Организатори били вдовицата Мара, синът и Стоян и Гайтанджията Марчо. Подготвените от игумена архим. Софроний възстанници дошли в манастира като поклонници заедно с 1500 четници на Стоян войвода. От тук те се отправили в Балкана. След първоначалният успех срещу изпратената потеря въстанието било жестоко потушено.
   Друго въстание започнало от Лясковския манастир е това на капитан дядо Никола - 28 юли 1856. С благословията на манастирските братя четата от 13 души начело с Никола Филиповски тръгва от манастира към Габровския Балкан преследвана от потеря от 300 души. Решителното сражение става около моста "Шипка". След това четата се насочва към Трявна. Никола Филиповски е убит в махала "Дончовци".

Иконостасът на църквата Св. Св. Петър и Павел

   През 1862 (15.06) година дружина, водена от хаджи Ставри Войнов, потегля от манастира за въстание из Търновско. Хаджи Ставревата Буна се подготвя със съдействието на монасите и игумена хаджи Йоасаф, който повежда четата от 70 души към Къпиновския манастир. Там, обаче поради липса на подкрепа тя се разпръснала. Мнозина от възстанниците били заловени, съдени и избити. Игуменът бил заточен заедно с брат си в Диарбекир, където починал.
   Манастирът днес има няколко постройки една, от които е кулата на камбанарията. Тя е висока 31 м. Реставрирана е през 1980 година. Основите й са на старата камбанария, разрушена от земетресението от 1913 година. Тази стара камбанария, от своя страна, е била построена на мястото на римска кастела.

   В манастира има и малък параклис - св. Троица. Той е построен на мястото на храма Св. Св. Петър и Павел построен заедно с манастирската обител (според някои източници през XII век от българските царе Петър и Асен). Този храм също е съборен от земетресението през 1913 година. В двора на манастира се намира и църквата Св. Св. Петър и Павел.

                                                          http://www.lyaskovets.net/index1.php